Окончателно ВАС реши: Максималната скорост за движение по магистрала е 140 км/час
Максималната позволена скорост за придвижване по автомагистрала бе дефинитивно решена от петчленен състав на Върховния административен съд. Магистратите заседаваха поради несъгласие между между правилника и Закона за придвижване по пътищата. С тяхно решение, максималната скорост на водачи категория „ В “ по автомагистрала е до 140 км/час.
„ Петчленен състав на Върховния административен съд дефинитивно анулира наредбата на член 73, алинея 1 от Правилника за използване на Закона за придвижване по пътищата, която предвижда 120 км/ч оптималната позволена скорост за придвижване по автомагистрала “, оповестиха за пресцентъра на Върховен административен съд.
През април 2022 година тричленен състав на Върховния административен съд анулира наредбата, защото беше намерено несъгласие сред текста от правилника и наредбите в закона, който се явява нормативен акт от по-висш сан. Съгласно Закона за придвижване по пътищата позволената оптималната скорост на водачи категория „ В “ по автомагистрала е до 140 км/час. Впоследствие обаче Министерският съвет апелира решението пред касационен състав.
Правилникът за използване на Закона за придвижване по пътищата е признат с Постановление на Министерски съвет № 36 от 05.03.1996 година и е обнародван в „ Държавен вестник “, бр. 25 от 22.03.1996 година Съгласно член 7, алинея 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) правилникът е нормативен акт, който се издава за използване на закон в неговата целокупност, за организацията на държавни и локални органи или за вътрешния ред на тяхната активност. Но същият би трябвало да подхожда на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая е налице несъгласие сред оспорената наредба на Правилника и член 21, алинея 1 от Закона за придвижване по пътищата.
Следва категорично да се означи, че при несъгласие сред два акта от друга степен се ползва този с по-висок сан, т.е. ползва се законът. В случая обаче се постанова експлицитна анулация на незаконосъобразния текст, с цел да не съществуват в правния мир разпореждания, които опонират на закон и заради това да нарушават правата на жителите.
Върховните магистрати одобряват, че с отмяната ще се обезпечи изясненост и бистрота по повод изискванията към жителите, както и по повод правата и отговорностите им във всеки един съответен случай. Само по този метод ще бъдат спазени правилата на досегаемост, гласност и бистрота и предвидимост.
Задължението на правораздавателните и административните органи да ползват по-високия по степен акт не значи безмълвна анулация на по-ниския по степен акт, точно заради условието за правна сигурност, с цел да е ясно дали съответният подзаконов нормативен акт е анулиран или не, доколкото получатели на същия са освен правораздавателните органи, а в тази ситуация – всички жители в качеството им на водачи на Постановление на Министерски съвет или на пешеходци.
„ Петчленен състав на Върховния административен съд дефинитивно анулира наредбата на член 73, алинея 1 от Правилника за използване на Закона за придвижване по пътищата, която предвижда 120 км/ч оптималната позволена скорост за придвижване по автомагистрала “, оповестиха за пресцентъра на Върховен административен съд.
През април 2022 година тричленен състав на Върховния административен съд анулира наредбата, защото беше намерено несъгласие сред текста от правилника и наредбите в закона, който се явява нормативен акт от по-висш сан. Съгласно Закона за придвижване по пътищата позволената оптималната скорост на водачи категория „ В “ по автомагистрала е до 140 км/час. Впоследствие обаче Министерският съвет апелира решението пред касационен състав.
Правилникът за използване на Закона за придвижване по пътищата е признат с Постановление на Министерски съвет № 36 от 05.03.1996 година и е обнародван в „ Държавен вестник “, бр. 25 от 22.03.1996 година Съгласно член 7, алинея 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) правилникът е нормативен акт, който се издава за използване на закон в неговата целокупност, за организацията на държавни и локални органи или за вътрешния ред на тяхната активност. Но същият би трябвало да подхожда на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая е налице несъгласие сред оспорената наредба на Правилника и член 21, алинея 1 от Закона за придвижване по пътищата.
Следва категорично да се означи, че при несъгласие сред два акта от друга степен се ползва този с по-висок сан, т.е. ползва се законът. В случая обаче се постанова експлицитна анулация на незаконосъобразния текст, с цел да не съществуват в правния мир разпореждания, които опонират на закон и заради това да нарушават правата на жителите.
Върховните магистрати одобряват, че с отмяната ще се обезпечи изясненост и бистрота по повод изискванията към жителите, както и по повод правата и отговорностите им във всеки един съответен случай. Само по този метод ще бъдат спазени правилата на досегаемост, гласност и бистрота и предвидимост.
Задължението на правораздавателните и административните органи да ползват по-високия по степен акт не значи безмълвна анулация на по-ниския по степен акт, точно заради условието за правна сигурност, с цел да е ясно дали съответният подзаконов нормативен акт е анулиран или не, доколкото получатели на същия са освен правораздавателните органи, а в тази ситуация – всички жители в качеството им на водачи на Постановление на Министерски съвет или на пешеходци.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ